Вървя към теб, а сякаш се отдалечавам,
отпечатъци оставям, дълбоки в пясъка горещ,
усмивката ти ме пленява и отново болката забравям,
предмет с душа изпълнен, а не обикновена вещ.

Зад очите ми със твоят образ се успокоявам,
здравей, ръка в ръката и мирис за определено време,
в дланта си шепот от невинността пленявам,
чувство мое, сън не си, а кръв навместо в мене.

Бурята е близо, бурята е в себе си остатъка от някого да чувстваш,
спри за малко, разгневи се и кажи ми, че оставаш,
душата ми е въздух, в който можеш да бушуваш,
вървиш към мен, а сякаш се отдалечаваш...